И падах, ставах, и политах аз
и всеки дързък полет и падение
споделях в стих. Изплаквах ги без глас,
и търсех там, в словата изцеление.
Навярно тъй наивна съм била,
зад думите ви не прозрях обида.
Окаляна, с пречупени крила,
бях не на място, дето и да ида.
Но смогнах някак и я излечих
останалата там – в душата рана,
и с тиха песен, с обич, или стих,
вселена изградих – за да остана. ...