Aug 21, 2009, 4:31 PM

Тайна 

  Poetry » Phylosophy
785 0 6

 

 

В зората на живота се втурваш на бегом

Да, опитът е малък, но коленете здрави -

изтърсваш  ги, щом паднеш на твърдия бетон

и  пак затичваш смело,  за раните забравил.

 

А  взорът ти е остър и в гъстата мъгла

и  вярата е силна, и мишците са яки.

Усмивката разпръсква  най- черната тъма,

приятно е прохладен и вятърът в гърба ти.

 

Той, пътят,  криволичи, но теб не те е страх.

По детски непринуден и искрен е смехът ти.

Понякога се случва,  изяждаш и пердах,

и сам налагаш здраво – животът не е парти.

 

Така летят летата, а  ти летиш пред тях.

И чудят се връстници, които срещаш рядко:

„Та той е пак  какъвто  и  аз отдавна бях,

пък  той е моят набор, пък той е също татко...”  

 

До днес затуй  успяваш -  това ти е награда -

разсичаш всички възли, що  старостта  плете.

А  тайната, която  душата пази млада е:

просто  всичко  гледай... с  очите  на  дете!

 

© Любител All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??