Запази мойте стъпки, море,
не изпращай вълни да ги трият.
И дано този бряг разбере
колко пясъчни тайни там крия.
Има тайни, които изсъхват -
нито корен от тях, нито плод.
Мойте тайни и в пясък покълват,
даже в сушата раждат живот.
Нека гларус ги топли с крилата си,
нека чайки да стъпват по тях...
Ще се върна през идното лято -
да си спомня за първия грях.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
