Aug 10, 2021, 10:49 AM

Тайните на август

  Poetry
528 2 9

Щурците са решили тази нощ

да свирят чак до пълна изнемога.

И в този музикален луд разкош,

да лягам ли да спя или да бродя,

 

сред меките ливади с полъх лек

и песните да слушам до зарана?

След тоя ден, облян от слънчев пек,

в тревите хладни искам да остана.

 

Звездите ще са покривът ми тук,

ще слушам до несвяст и ще попивам,

природата на август в дивен звук,

потайните му страсти да разкривам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Иржи, предполагам знаеш филма с Попандов - Щурец в ухото, ако не си го гледала - препоръчвам ти го. А историята ти ме развесели, благодаря ти за интересния коментар! Поздрави
  • Романтиката на лятото се свързва винаги със щурците...И това само ако спиш или нощем си някъде в полето...Но да "преживееш" посещение на щурец на шестия етаж, в леглото си...е истински кошмар! Поне за мен беше миналото лято, когато му се наслаждавах на песента докато беше на балкона, в цветята. Дори и, когато през отворената врата влезе в спалнята ми, но когато скочи в леглото ми...о, беше кошмарен сън,че той "беше" гигант като ония хвърчащи динозаври или някакъв друг "..завър"! Дълго се борих, докато го изгоня, въпреки песента му! Ето каква асоциация направих от стиха ти, Дани!
  • Искрено ме радват коментарите ви, Зиги, Милена, Скити, Ели, Роси, Дари! Поздрави и да имате неповторимо красив август!
  • И самодиви в бели премени, дали ще дойдат тихо при мене, с вълшебно биле да ме поръсят, с целувките си от мен да вкусят :р
  • Да чуваш щурците, а не шума от колите, си е разкош! Толкова ярко и красиво си ги описал, че ги чух!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...