Jan 7, 2007, 1:55 PM

Тайнописа на морето

  Poetry
1.2K 0 4
Една история разказвам,
на всеки,
всеки ден!

Една история предавам,
на всеки,
всеки ден!

За едно момиче неразбрано,
на всеки,
всеки ден!

Защо ли никой не разбира,
защо ли никой,
ден след ден!

А тя разказва за живота,
за живота,
груб, студен!

За живота бавно изгорил я,
за живота,
с пламъци опожарил я!

И как отишла при морето,
отиша тя.
то нейните рани да промие!

И как говорела с морето,
говорила ли тя,
за мидите, коралите и бездната снага!

И как морето и разказало,
разказало и то,
за непознатите неща на неговото потекло!

И как улисана го слушала,
го слушала улисана,
заспивала в обувките на пясъка!

А сутрин сънцето я галело,
я галело,
по мургавото тяло!

И ден след ден прекарани на пясъка,
ден след ден,
разчитала тайнописите на морето!

И там открила най-важните за нас неща,
открила,
йероглифите на нашите тела!

Разбрала тайната за всичко важно на света,
открила ,
как да умре оставяйки следа!

Заръча ми на всеки,
на всеки,
всеки ден,
да разкажа за морето, пясъка и тайнописа!

И написаното да напиша,
да напиша и изкажа
и изкажа и разкажа!

"Само времето е способно да разбере колко е велика любовта!"


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...