На Иван
Така безумно те обичам,
че времето внезапно спря,
превърнах се отново във момиче
и в твоите очи се взрях.
Искрици заблестяха пак копнежно,
обгърнаха ме като полъх южен
и разтопих се тръпнеща и нежна,
усетих колко съм ти нужна.
Ръката ти държи ме нежно силна
и с твоето ухание се сливам.
Щастлива съм, безумно съм щастлива,
благодаря ти, че те има.
© Генка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
