На Иван
Така безумно те обичам,
че времето внезапно спря,
превърнах се отново във момиче
и в твоите очи се взрях.
Искрици заблестяха пак копнежно,
обгърнаха ме като полъх южен
и разтопих се тръпнеща и нежна,
усетих колко съм ти нужна.
Ръката ти държи ме нежно силна
и с твоето ухание се сливам.
Щастлива съм, безумно съм щастлива,
благодаря ти, че те има.
© Генка All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
