На Иван
Така безумно те обичам,
че времето внезапно спря,
превърнах се отново във момиче
и в твоите очи се взрях.
Искрици заблестяха пак копнежно,
обгърнаха ме като полъх южен
и разтопих се тръпнеща и нежна,
усетих колко съм ти нужна.
Ръката ти държи ме нежно силна
и с твоето ухание се сливам.
Щастлива съм, безумно съм щастлива,
благодаря ти, че те има.
© Генка All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
