Отново пристигаш като хала,
с протегнати за ласки две ръце
и от искрите палиш пак пожари,
от сън разбуждаш моето сърце.
Заслушана във стъпките ти нощни,
готова съм отново да те приютя.
Грях жадуван ме разкъсва,
жадна съм, изпепелява ме страстта.
Набъбнало е пищното ми тяло,
устните ми сочни са, горят.
Не казвай нищо, опожари ме цялата -
така обичам да ухая на теб.
© Здравка Бонева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
