Отново пристигаш като хала,
с протегнати за ласки две ръце
и от искрите палиш пак пожари,
от сън разбуждаш моето сърце.
Заслушана във стъпките ти нощни,
готова съм отново да те приютя.
Грях жадуван ме разкъсва,
жадна съм, изпепелява ме страстта.
Набъбнало е пищното ми тяло,
устните ми сочни са, горят.
Не казвай нищо, опожари ме цялата -
така обичам да ухая на теб.
© Здравка Бонева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
