Така се случи
М у з и к а . . . >>>
Беше дошла, не чух че почука,
а тя е стояла смирено до прага,
зъзнеща, заслушана в капчука,
по-тиха от изоставена гара.
Не я видях, отворих и тръгнах.
Завихрена от дневни ветрове,
напред вървях, не се обърнах,
а тя не се опита да ме спре.
И все препятствия прескачах,
едно и две, дори не ги броих.
Във нощите умората закачах,
избирах пътя труден, неоткрит.
Но случи се, така се случи,
на свечеряване тъгата надделя.
Денят във спомени заключих.
Потече по прозореца луна.
Чух я – търпелива и смирена,
тишината счупила със звън,
невидимо дошла при мене,
обичта ти чакаше отвън.
© Ани Монева All rights reserved.
