Такава обичай ме
Приеми ме такава, каквато съм –
дива страст, по моряшки разхайтена.
Да съм кротка не мога дори насън,
аз съм сякаш от огън изваяна.
Във очите ми мълнии гонят се,
там кипи океан от емоции.
Във сърцето ми демони борят се
и събуждат в мен всички пороци.
А кръвта ми е лава, помитаща
всяко срещнато пътьом препятствие.
В мен живее душата на скитница,
смело търсеща вечното щастие.
Грешна, огнена, дива, но истинска -
с имена най-различни наричай ме.
Аз не съм героиня измислена.
Приеми ме, такава обичай ме!
© Люба Георева All rights reserved.
