Такава съм...
Такава съм
В засъхнала сълза, в прекършен спомен,
мислите ми бясно гонят миг сломен
с накъсани чувства, в безпътни светове,
... и разстилам се във кадифени брегове.
Преливам се и съм изворна и бликаща,
огнена мечта за теб... бездомна съм и скитаща,
слънчева и алена съм в сиво, късно пладне,
тръпнеща и жадна... в тебе да се сбъдна.
Притихнала и твоя съм, шепотна във зов
в облаците бели, с бели гълъби съм благослов,
прегърната във теб със галещ, стоплен бриз,
от шепота възкръсвам с теменужен мирис.
Когато бъда край във светлото начало.
Тогава ще пристъпвам само нощем в бяло,
Когато съм рубинен залез във сияен изгрев
в утринна зора ще съм сияйна... във припев.
© Ванина Константинова All rights reserved.
