Такава съм
Такава съм. Не мога да съм друга -
ранима, слаба, просто съм жена.
И като птица, във небето влюбена,
разпервам сутрин своите крила -
политам - за къде? - и аз не зная,
а искам все във полета да съм
и с устрема си огнен да чертая
пътеката към сбъднатия сън -
сънят, във който ти ще ме прегърнеш
и ще останем винаги така,
и няма да поискам да се върна
към миналите дни на самота.
Такава съм. Не мога да съм друга -
жадуваща за твоите очи.
Не ме оставяй дълго да се губя.
Вземи ме. И така да помълчим,
във залеза да вперим кротко погледи
и да докоснем трепетни ръце,
приседнали един до друг край огъня,
припламващ лудо в моето сърце.
От него да ти дам, за да те стопля,
за да огрея в твоята душа
и да свалиш оскъдната ми рокля -
отдадена на теб да прегреша...
Р.Ч.,Лондон,2014
© Росица Чакърова All rights reserved.
