Mar 28, 2016, 1:13 PM  

Такава съм

  Poetry » Other
801 1 10

 

 

Не ме орисал Бог със красота,
от кукленската - бледа и безлична...
На вид мушица, но със ум в главата -
не трупам  суета първична.

 

Не страдам от комплекси и държа
на всеки, що ръка с добро подава,
но трия безпардонно, с лекота,
наглецът, що се труфи с чужда слава.

Отлъчвам мнителните на мига,
защото са прибрали те крилата
тъй вкопчени във дребната душа
пълзят, а не летят из синевата.

С опасна визия съвсем не съм,
оръжие за мене са словата,
онези, що изричам и без гръм,
но смело с тях опъвам тетивата.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...