Такава съм си. Още от момиче.
Там, горе някой тъй ми го е драснал.
Да бъда кротка мога и безстрастна,
ала такава би ли ме обичал?
Луна да няма – ще ти я покажа,
ще я рисувам с думи, с ноти, с устни,
ще прелъстя звездите, неизкусни,
та звезден път да плисне на паважа...
Защото просто аз съм си такава
и нося лудост – черна или бяла...
Ни помисъл за болка и раздяла...
След мене само светлина остава...