Tакава твар
Утроба ли отровена роди,
такава твар? И уж човеколика,
за грехове какви ли от преди,
за ангели ли, Боже ги повика?
Приличаше по всичко на дете,
и ум, и име, а поквара съща.
Цветенца покосени бяха те,
змията в пазва някой е прегръщал.
Почернени са майките, за век,
сърцето му остава си кораво...
Дарил му Бог лицето на човек,
а той продал душата си на дявол.
И питам Те с пресъхнала уста,
Ти как прости? И колко ли по седем,
души да имам, че да му простя?
И гробчетата детски да не гледам...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
