Там...
Отново се усмихвам днес за теб,
тайничко избърсала сълзата.
Преглъщам буцата нагарчащ лед
и поглед взирам в бъдното... нататък.
Там, може би красиво е, нали,
огряно е небето от съзвездия,
с рисунък - пеперудени очи
палитрено събрали неизвестия.
И музика, Там, ангелска звучи,
изпълнена от бели херувими,
а въздухът кристален е, струи
над цветните поля за нас незрими.
Там, хората свободни са, летят,
крила разтворили на воля,
и стигнали до тайнствения бряг,
душите сливат в ореол огромен.
Там, няма болка, мъка, суета,
хармония блажена ги изпълва
и истина, че земните дела
урок за зрънцето са, що покълва.
Усмихвам се с надежда, че си Там,
облян от светлината на безкрая.
Изпращаш мисли, рожбо, за да знам,
какво е Вяра и... къде е Рая.
© Таня Мезева All rights reserved.
