ТАМ, ЗАД ЪГЪЛА
Гласът ти натежава от сълзи.
Простенват недогонените стъпки.
След тебе само сянката пълзи.
Душата ти е осланена пъпка.
Но виж, зад оня ъгъл - светлина!
Надеждата във въздуха вибрира.
Не се загръщай в тъжна пелена!
Върви напред и моля те, не спирай!
Защото там протяга две ръце,
пресъхнали от сляпа безнадеждност,
един човек със светещо сърце.
Докосне ли те, ще вали от нежност.
© Мария Панайотова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
