ТАМ, ЗАД ЪГЪЛА
Гласът ти натежава от сълзи.
Простенват недогонените стъпки.
След тебе само сянката пълзи.
Душата ти е осланена пъпка.
Но виж, зад оня ъгъл - светлина!
Надеждата във въздуха вибрира.
Не се загръщай в тъжна пелена!
Върви напред и моля те, не спирай!
Защото там протяга две ръце,
пресъхнали от сляпа безнадеждност,
един човек със светещо сърце.
Докосне ли те, ще вали от нежност.
© Мария Панайотова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
