Танц
Нощта е лепкава, като катран...
Нощта е натежала от желания...
Гореща. Влажна... Но пък чуй оттам...
В такава вечер не будуват славеи...
Табунът е разпуснал пак юзда...
И всяка клетка на плътта взривява...
Край огъня разкършили снага,
те, двамата, до пламъка изгарят...
Старицата почуква със дайре,
което рони и звезди, и звуци...
Преплитат лудо за момент ръце...
Земята стене под нозете боси...
Очите - въглени. Дъхът - пожар.
Телата се извиват във спирала.
Е-хей, е-хей - кръгът е вече цял...
Табунът не гори... Той става клада...
Косите - черни в тъмното летят...
Под стъпките им лумва синкав пламък...
Е-хей, е-хей - във облаци от прах
две цигански души във танц догарят...
© Людмила Билярска All rights reserved.
