Танц
В сърцето ми надраскано от нокти,
прескача пак нещастен,тих шансон.
Но виждам, че след седем - осем водки
антрето ми превръща се в салон.
За бал. Аз ставам да танцувам,
с най-тъжният лечител на света.
В упойка съм. Сега ще го целуна.
Какво като ме чупи на стъкла?!
Какво като пробожда двете шепи,
разхвърля страх, предсказва ми смъртта,
порязва ме и бърше до нелепост,
каквото му остана от греха.
До мене е. Лицето му сияе.
На вкус прилича точно на метал.
По нощницата мокра е оставил,
следи и някакъв червен медал.
Студено е, почти не го усещам,
ръцете ми са в кръв и в тъмнина
и само пламналите в мрака свещи
напомнят ми, че съм танцувала с кама.
© Силвия Илиева All rights reserved.
