May 7, 2015, 10:24 PM

Танцът на Сироко

  Poetry » Other
671 0 7

Танцът на Сироко

 

Тополите отгоре гледат и шептят...

Настръхнали –  безчет Души броят –

Сенки  – паяци мъхнати, бели,

сред клоните им за последно спрели.

 

Покрай Реката - по ръба на хладината

Тополи разпиляват урожая на Сланата –

в стройна самота и от високо

пристъпват в танца със Сироко.

 

Превива диво елегантните дървета

хищен танц за белите кълбета

и жули ги със сухи гневни пясъци,

удушил последните им страшни крясъци.

 

„Черен вятър” –  пустинен единак

Плющи, реве – издишва бесов мрак

И уж танцува, а настава сеч лудешка

И фунията засмуква Пелерината човешка.

 

Р. Първанова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Лейди, благодаря ти, поласкана съм от коментара ти! Ценя мнението ти с респект!
  • Благодаря ви Таня, Ачо, Дани, Мисана, Стойне и Ваня! Имайте вълшебен ден!
  • Наситена ярка образност!Мащабно нарисувана картина!
    Много ми хареса!
  • Рени, ти си неизчерпаем извор и толкова характерен стил на писане,че никога не бих те объркала.Тополите са и от моето детство - израснала съм в Тополовград, а по-късно в Стара Загора покрай канала изсякоха всички тополи и аз плаках за тях.Бяха стройни и високи и многогодишни.Сега
    ветровете препускат без препятствия и дори не поглеждат надолу.Май се
    увлякох в спомени, но и на мене ми замириса на Апокалипсис.
    Прегръщам те, мила и лека нощ!
  • Тези красиви и стройни тополи по протежението на реката /от двете й страни/ - "тополи...в стройна самота" са ми познати от детството. Дори и Димо Кавака не успя да ги изсече. Затова тяхната свидетелска роля е отредена по право и по провидение. В случая те са и до голяма степен символични, както и този "Черен вятър - пустинен единак", който "плющи, реве - издишва бесов мрак" /кулминация в текста/. Мрачна и апокалиптична образност, към която изпитвам особен афинитет.

    Поздравление, Рени! Сякаш си описала началото на страшния съд.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...