7.05.2015 г., 22:24

Танцът на Сироко

672 0 7

Танцът на Сироко

 

Тополите отгоре гледат и шептят...

Настръхнали –  безчет Души броят –

Сенки  – паяци мъхнати, бели,

сред клоните им за последно спрели.

 

Покрай Реката - по ръба на хладината

Тополи разпиляват урожая на Сланата –

в стройна самота и от високо

пристъпват в танца със Сироко.

 

Превива диво елегантните дървета

хищен танц за белите кълбета

и жули ги със сухи гневни пясъци,

удушил последните им страшни крясъци.

 

„Черен вятър” –  пустинен единак

Плющи, реве – издишва бесов мрак

И уж танцува, а настава сеч лудешка

И фунията засмуква Пелерината човешка.

 

Р. Първанова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лейди, благодаря ти, поласкана съм от коментара ти! Ценя мнението ти с респект!
  • Благодаря ви Таня, Ачо, Дани, Мисана, Стойне и Ваня! Имайте вълшебен ден!
  • Наситена ярка образност!Мащабно нарисувана картина!
    Много ми хареса!
  • Рени, ти си неизчерпаем извор и толкова характерен стил на писане,че никога не бих те объркала.Тополите са и от моето детство - израснала съм в Тополовград, а по-късно в Стара Загора покрай канала изсякоха всички тополи и аз плаках за тях.Бяха стройни и високи и многогодишни.Сега
    ветровете препускат без препятствия и дори не поглеждат надолу.Май се
    увлякох в спомени, но и на мене ми замириса на Апокалипсис.
    Прегръщам те, мила и лека нощ!
  • Тези красиви и стройни тополи по протежението на реката /от двете й страни/ - "тополи...в стройна самота" са ми познати от детството. Дори и Димо Кавака не успя да ги изсече. Затова тяхната свидетелска роля е отредена по право и по провидение. В случая те са и до голяма степен символични, както и този "Черен вятър - пустинен единак", който "плющи, реве - издишва бесов мрак" /кулминация в текста/. Мрачна и апокалиптична образност, към която изпитвам особен афинитет.

    Поздравление, Рени! Сякаш си описала началото на страшния съд.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...