Татуираното море
ТАТУИРАНОТО МОРЕ
Вуйчо ми се завърна от казармата с татуирано море на гърдите си,
над него имаше жена с рибя опашка,
каза, че се наричала сирена, но не миришела на риба,
а на подмишници,
а под морето – котва, така че корабът да е по средата на морето,
а мачтата да е изправена, рече.
Видяха от него и моите братовчеди –млади борци,
татуираха си морета върху бицепсите
и постоянно на тях се разиграваха морски вълни,
а когато се бореха, разправяха, че това е морска буря.
Това беше морето в моето семейство.
За първи път видях истинско море като тийнейджър.
Влязох в него, вълната ме повдигна,
а аз бях с гръб към него –
Мислех си, ще изтичам към сушата,
ала то ме изхвърли върху камъните.
Веднъж почнах да плета синджир от пясък от брега
и чаках това синьо море да повлече моя синджир,
и разбрах, че времето на любовта е капка
която копнее за своя океан.
Тогава и аз татуирах моя синджир от син пясък
По-късно станах две морета, но една вода,
и когато в едното е отлив – във другото е прилив
и се видях като морски спасител и пристанищен бохем,
като паметник за мен далеч в морето направиха мост –
единият му край е в безкрая,
а другият – в бронзовия гларус в моите ръце.
Никога не разказвах моите истории по истински начин,
па и днес не знаят кой е по-стар – железния часовник, аз, или гларусите,
защото след всичко само те и аз останахме.
Не знаят нито колко удавници съм спасил,
нито с колко чужди летовнички – вълнá след вълнá съм се сливал.
Не знаят нито колко цигари изпуших на дъното на морето
преди да реша дали да върна златния пръстен
с рибешко око от диамант, или да го изпия с аверите,
защото, все пак, имах съвест колкото и да съм мамел за това,
пък така в една от историите сигурно съм го върнал,
а на края само гларусите и лакърдиите остават – нали!
Но, с моето море и днес гръб до гръб – две води сме
и аз бягам по халките от ръката ми
през моя син Синджир от пясък...
Борче Панов
© Bor Borhes All rights reserved.
