Тази луда глава – да е с пепел посипана
Този път уж е пряк, а ме води към нищото,
а прахта по нозете ми сякаш е камък тежи,
изгорели кибритени клечки, от черни лъжи,
само пепел сивее студена в огнището.
Тази луда глава – да е с пепел посипана,
знам, че няма покорно пред нищото да се смири,
въглен има в сърцето ми – пари при пипане
и ще пламне пожар – по-красив от зората дори.
Знам каква съм, че в зъби държа тази синята,
от небето по-синя корава балканска душа,
с присмех болката гоня, дори и когато греша...
И сред лято в дома ни те чака камината.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Дори и от нея, можем да извлечем нови въглени.
