Тази нощ
Ще бъде нощ и ще е хубава
тъй нежно сгушена в дъжда
и в капчиците тихичко загледана
ще чакам кадифената ръка,
а тя ще ме докосне като пламъче
ще запечата в кожата мига
а как е истинско, макар и зная, че
ще свърши неусетно и нощта.
Но тази нощ ще бъде пурпурна,
зад хоризонта слънцето ще спи
ще гаснат бавничко звездите й,
да тлеят в най-омайните очи.
И ще ухаеш силно, преродено
ще пия жадно чистотата и мира
и често ще те назовавам
да чуя своята молитва във гласа.
Ще те изрисувам от хартия,
прелиствайки, и все не ще ти стига
и щом последна страница откъсна
ще те пусна сам да си отидеш.
© Петя Маркова All rights reserved.
