Apr 4, 2013, 6:12 PM  

Тази нощ отмина, но утре... дали 

  Poetry
1014 0 4

Луната се затули зад черната скала

и може би затуй наоколо е тъмно,

а ние с теб все още под старата бреза

се гледаме в очите тъй безумно.

 

Натрупани години като канара

в краката ни на прах се свличат

и няма срам ни свян  в тази тишина,

само искрици в очите ни надничат.

 

Облегната на мъжките гърди,

аз чувам как сърцата ни замират

и отново в танцът на лудите мечти

чувствата горещи се откриват...

 

Сълзи стеблото на старата бреза -

колко ли любов е  преживяла,

а корона от млади и буйни листа

с вятърът ни прави серенада...

 

Тази нощ отмина, но утре – дали...

под небето синьото ще сме аз и ти,

вятърът в короната отново ще  шепти,

вчера бяха Те - но оставиха следи!

 

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??