Луната се затули зад черната скала
и може би затуй наоколо е тъмно,
а ние с теб все още под старата бреза
се гледаме в очите тъй безумно.
Натрупани години като канара
в краката ни на прах се свличат
и няма срам ни свян в тази тишина,
само искрици в очите ни надничат.
Облегната на мъжките гърди,
аз чувам как сърцата ни замират
и отново в танцът на лудите мечти
чувствата горещи се откриват... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up