Тази нощ при нас дойде доброто
Тази нощ при нас дойде доброто,
спусна се невидимо и тайно,
сякаш шепнеше в ухото,
колко любовта му е безкрайна.
Тази нощ една звезда сияйна,
прати топлина и мир у всеки дом
с Божие присъствие незнайно,
утеши света от тъжния му стон.
И тогава вкусихме от хляба,
символ затова, че днес сме живи
и от виното отпихме със наслада,
пожелахме си да сме щастливи.
Пламъкът от свещи озари ни,
старите икони оживяха,
молитвената сила порази ни,
ангели над нас отново бдяха.
Светлина по пътя ни остави,
светлина, в която да вървиме,
а от утре нашите възхвали
нека да светят и Твойто име.
P.S. Реших да дам още един шанс на това стихотворение, макар че го писах преди година и да ви пожелая за всички, тази нощ да е вълшебна. Пожелайте си нещо...
© Даниел Стоянов All rights reserved.
