slaveja123 (Слава Костадинова) slaveja123 (Слава Костадинова)
16 189
Jul 13, 2018, 3:57 AM

Тази нова Земя

  Poetry » Love
429 0 1

Ти си много далеч -
на сто планети от мен.
Ех да имах крила...
ще скъся този ден..

Тази липса тежи
.и ме тегли към теб.
Една шепа мечти -
за душата ми хляб.

Гълъба бял с обич лети.
Къде си спрял? 
Ела! При мен се върни

Вече свърши дъжда.
Потопът се спря.
Наша е днес тази нова Земя!

 

12.07.2018

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава Костадинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0