Тази тиха любов
Тази странна любов - толкова тиха, безропотна,
тези тъжни очи, издълбали за сълзите улеи,
тази болна душа пред съдбата безпомощна,
това клето сърце, позабавило сетните удари...
Не ти стига деня, изтървал кръгло слънце на двора,
а нощта се пречупва, разрязана с лунния сърп,
бели рози кървят и дълбоко земята затоплят,
избуява трева с незабравки по черния кър.
Тази тиха любов, онемяла от дългото чакане,
тези черни очи, скрити в прелестни бръчки,
тази топла душа не те връща - спасява те,
това морно сърце не пулсира, а тътне.
Тези устни мълчат, няма нищо за казване,
под стрехата провиснала пак се прибира нощта.
Тъмна роза разлиства се нежно разплакана,
а архангелът ябълка носи за чиста душа.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
