Jan 5, 2013, 12:11 AM

Те никнат в мене...

  Poetry
796 0 0

Ридая вътре в себе си, усещам, че
заглъхвам в непосредствено съмнение,
но впивам нокти в костите и вените 
на старото си пълно недоверие.
Събарям го. А как тежи то. Тонове!
Не искам да намира в мен причастие.
В ума ми никнат спомени, амброзии,
небето ме засипва със нещастия.
Да дишам нямам воля... Но на розите 
бодлите им сънувам непоникнали!
Нощта ме буди лесно - и с докосване;
и лудо я обичам... като в приказка.
Те никнат в мене. С болка и безпомощност.
Почти ще ме превърнат в стара птица.
Загубила съм смисъл да се помня, но 

все още ще обичам. Ненаситно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Уморена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...