не е толкова просто
мила
не е толкова просто
ми шепти
замечтания вятър
в косите ми
вечни
в тъждеството
на вечни въпроси
вали
неизбежност
в завехнали рани
които никога няма
да станат
изстинали белези
не е толкова просто
мила
не е
трябват корени
впити здраво
в доказана тъга
от постоянното
страдание
на любовта
не е просто
мила
трудно е
да извървим
необятията си
в недоплувалия
блян
превърнал се
в мечта
от недоказан сън
несънуван
мила
трудно е
© Геновева Христова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
