Dec 20, 2025, 2:14 PM

Теория на големия взрив

  Poetry
99 3 8

ТЕОРИЯ НА ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ

 

На младостта безумният кипеж

е утаена в чашата мътилка.

И вече няма закъде да спреш –

животът се изнизва, без да пита.

 

Воювах с теб и колко ли неща

пропуснал си, примамван към успеха.

След битките ранени, във нощта,

мълчим от студ под дрипавата дреха.

 

В огнището забравата скрипти,

сред пепелта му крие ли се въглен?

Една искрица нужна е за взрив

и огънят в сърцата да се върне.

 

Затрупаха ни вещи и пари.

Богатство ли? – поредната измама.

Да се събуждам – стига ми – в зори,

да си до мене и да бъдем двама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...