Jan 18, 2018, 2:11 PM  

Тепавица-четиристишия 

  Poetry » Phylosophy
657 7 24

***

Връхлита изотгоре снежната вода,

а ти си черга нераздиплена!

И удар след удар нанасят следа

върху душата ти умислена.

***

Не всеки удар бие по камбана.

Има удари тихи, без звук.

Кажи ми: как да ти застана?!

Усмихваш се. И нанасяш удар друг...

***

Не се целете в сърцето ми.

Ще ви удави с ярка кръв!

Пътеките към него са неведоми.

Илюзия е да усещаш, че си пръв.

***

Върви след нас и слава и позор.

Следотърсачите са твърде много...

Врата открехва утринен простор:

не съди с мнима строгост.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??