Ти си капка роса по цветята
и частица от синьо море.
Ти си шепа искри от дъгата
и си късче от чисто Небе.
Ти си пролетно влюбено цвете
и пролята от нежност сълза
като бисер лъчист във очите,
бистър извор със жива вода.
Ти си изгрев и рай за очите,
и балсам за ранена душа.
Ти си лудият зов на мечтите.
С тебе диша във мен любовта.
© Сашо Маринов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
