Заспиваш с него, а сънуваш мен
и във съня си плачеш безутешно.
На него се усмихваш, щом е ден,
ала нощта със мен споделяш грешно.
За него ще приготвиш пак обяд,
но ще ти липсват нашите закуски
от дребнички трохи любовен глад
и от сърца, които в страст препускат.
Ти спиш до него, теб сънувам аз.
Насън дланта ми твойте длани стиска.
Ти страдаш ден, а аз ще страдам час,
преди в съня ми пак да те поискам...