Ти и Аз
Ти и Аз
Ти и аз – самотни хора,
ти и аз – в несбъднат сън.
Ти и аз... все тъй се моля
сутрин да ме чакаш вън!
Сгушена и тръпнеща сега,
не е само навън от студа.
Има в сърцето тръпка една,
за мен, за нас и Любовта.
Поемам твоята нежна ръка,
подавам ти с другата роза една.
Стоплям тялото твое с прегръдка,
едно до друго са две сърца сега.
Устните ни се сливат в целувка –
една прекрасна устна милувка!
И иска ми се този миг вечно да продължи,
да сме заедно аз и ти завънаги!
© Валентин Миленов All rights reserved.
