Ти искаш да вярваш, че Бог е велик,

очакваш Спасител и просиш за милост,

но в теб не изгрява надежда – светлик,

очите ти виждат житейската гнилост!

А тя е безкрайна. Зловонната смрад

залива душите и вярата трови.

На злото издига вековен палат,

мечтите пристяга в железни окови.

Когато децата умират от глад,

бащите когато се връщат безхлебни,

започваш да мислиш за дявол рогат,

а не за молитви и песни хвалебни.

Дали богохулни са тези слова?

За Бога доброто е свята повеля!

И твои са всички човешки права,

когато се бориш за хляб и постеля!