Ще те науча да летиш,
да се издигаш над земята,
да плуваш в етера сияен,
да докосваш с мисъл
аурата на дърветата
и да откъсваш спомените им!
Ще те науча да летиш –
ми каза, –
да сливаш огнения кръг
около тялото си
с този на Вселената,
да правиш бяла болката
и розово-червена светлината
от раждането.
И ме поведе
над стръмното на покривите,
над хълмистото на планините,
над скъсаните облаци,
в които бях.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
