Ще те науча да летиш,
да се издигаш над земята,
да плуваш в етера сияен,
да докосваш с мисъл
аурата на дърветата
и да откъсваш спомените им!
Ще те науча да летиш –
ми каза, –
да сливаш огнения кръг
около тялото си
с този на Вселената,
да правиш бяла болката
и розово-червена светлината
от раждането.
И ме поведе
над стръмното на покривите,
над хълмистото на планините,
над скъсаните облаци,
в които бях.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
