Ти, който молиш
всяка вечер за хляб и вода
за душата си,
който вярваш, че има добро,
светлина
че излъчват телата ни;
ти, който смирено подгъваш нозе
и навеждаш глава,
и привеждаш гръбнака
в молитва,
благодариш за насъщния
и за ближния,
за урока на старостта,
и за надеждата,
че ще видиш Месията,
запали и за мен
до кандилото
тиха сянка за грешница
на стената!
Заплачи вместо мен!
(аз отдавна пресъхнах самата).
© Павлина Гатева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
