Ти ме имаш точно така,

както вятърът има простора,

както птицата има една синева

и за всеки размах на крилете се бори...

Ти ме имаш точно така,

както споменът - нужда от облик,

както корабът има бяла вълна,

разбила се в него в последния миг...

Ти ме имаш точно така,

както небето - дъждовни сълзи,

както самотникът има нощта

и оставя в сърцето ù вълчи следи...

Ти ме имаш точно така,

както немият - думи в очите си,

както залезът има цвета на кръвта

и изтича по меч от последни лъчи...