ти не дойде...
Измислях си
пътеките разлистени
в очакване да дойдеш...
закъсняло.
Да звънне прагът
от смехът ти,
и в мен да стане бяло,
много бяло.
Измислено целуваше
косите ми,
дори желанията
бяха се премислили,
и задълбаха
пустотата ми,
а пролетта я няма,
а само бели зими.
С които храня
сухото на дните
в премръзнали очаквания
в дланите.
Ти не дойде.
Прехлупих ги мечтите
с лавината
изригнала в очите
пътеките разлистени
в очакване да дойдеш...
закъсняло.
Да звънне прагът
от смехът ти,
и в мен да стане бяло,
много бяло.
Измислено целуваше
косите ми,
дори желанията
бяха се премислили,
и задълбаха
пустотата ми,
а пролетта я няма,
а само бели зими.
С които храня
сухото на дните
в премръзнали очаквания
в дланите.
Ти не дойде.
Прехлупих ги мечтите
с лавината
изригнала в очите
© Евгения Тодорова All rights reserved.
