Не разпитвай защо съм такава!
Често плача и често мълча.
Тук обичам сама да оставам –
малък храм съградих от тъга.
Аз от никого милост не прося,
нея търся я само от Бог.
Този кръст ми тежи, но го нося!
Като скитник съм в своя живот.
Ти не вярвай, че слабите плачат,
сила трябва за всяка сълза.
Думи много, но нищо не значат,
от любов се нуждае света!
© Руми All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
