Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
Aug 28, 2007, 9:33 PM

Ти си любовта 

  Poetry
892 3 11

Силна съм, когато си до мен
и в смях превръщаш дните ни,
дори когато дойдеш изморен,
говорят си без глас очите ни.


Любов, прераждана в безкрая,
наричахме я с много имена,
поднесе ми я с късчета от Рая,
почувствах се единствена жена.


И грабехме безсъвестно от нея,
но пълна беше всеки следващ ден,
ти бе вълната, галеща се в кея
и раждаше се с топлината в мен.


А имаше дъждовни, давещи се дни,
седяхме с часове в небесна люлка
и облаците плачеха с невидими очи,
звукът заглъхна в струни на цигулка.


Но днес облечени в безвремие,
простихме грешките си по неволя
и любовта ни в нежно откровение -
да може да прости и тя, се моля.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??