Ти си любовта
Силна съм, когато си до мен
и в смях превръщаш дните ни,
дори когато дойдеш изморен,
говорят си без глас очите ни.
Любов, прераждана в безкрая,
наричахме я с много имена,
поднесе ми я с късчета от Рая,
почувствах се единствена жена.
И грабехме безсъвестно от нея,
но пълна беше всеки следващ ден,
ти бе вълната, галеща се в кея
и раждаше се с топлината в мен.
А имаше дъждовни, давещи се дни,
седяхме с часове в небесна люлка
и облаците плачеха с невидими очи,
звукът заглъхна в струни на цигулка.
Но днес облечени в безвремие,
простихме грешките си по неволя
и любовта ни в нежно откровение -
да може да прости и тя, се моля.
© Елица Стоянова All rights reserved.
Прекрасна ода за любовта си написала! ДА БЪДЕ!
