Ти си моят свят
Живеейки в заблудата нетрайна,
за дом и обич в нечия душа,
ревниво пазех същността си в тайна,
опитвах всяка нощ да утеша,
сърцето свое – участта избралото,
да бие в неспокойните гърди.
Жена съм в края и поет в началото,
и мъничко по-мъдра от преди.
И всеки стих ръката, който пише,
погалва нежно твоя лик незрим...
Томителен е поривът възвишен,
ти моя радост, болка и любим.
Да имаш и да нямаш... но благат,
е който люби. Ти си моят свят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
