Feb 18, 2005, 12:13 AM

Тиха лятна вечер

  Poetry
2.3K 0 2

 

       Тиха, лятна вечер и лек ветрец полъхва.
       Тази вечер нещо старо ми навява.
       Щурче пее и сърцето ми задъхва.
       Стара песен то за мен напява.
       Тиха вечер, нощ безмерно тъмна.
       Тази вечер носи ми от миналото спомен.
       Ах, как жадувам поне за миг да си го върна.
       Да го изживея пак, дори да е отровен.
       Вечер беззвездна и безлунна -
       само аз и споменът сме вън.
       Ах, дали наистина съм будна
       или споменът е бил опияняващ сън?
       Тиха, лятна вечер запечатана е в мен.
       Бурен, летен спомен
       който ще ме чака и във утрешния ден.
       Летен спомен - той за мен е съкровен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...