Feb 18, 2005, 12:13 AM

Тиха лятна вечер

  Poetry
2.3K 0 2

 

       Тиха, лятна вечер и лек ветрец полъхва.
       Тази вечер нещо старо ми навява.
       Щурче пее и сърцето ми задъхва.
       Стара песен то за мен напява.
       Тиха вечер, нощ безмерно тъмна.
       Тази вечер носи ми от миналото спомен.
       Ах, как жадувам поне за миг да си го върна.
       Да го изживея пак, дори да е отровен.
       Вечер беззвездна и безлунна -
       само аз и споменът сме вън.
       Ах, дали наистина съм будна
       или споменът е бил опияняващ сън?
       Тиха, лятна вечер запечатана е в мен.
       Бурен, летен спомен
       който ще ме чака и във утрешния ден.
       Летен спомен - той за мен е съкровен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...