Feb 18, 2005, 12:13 AM

Тиха лятна вечер

  Poetry
2.3K 0 2

 

       Тиха, лятна вечер и лек ветрец полъхва.
       Тази вечер нещо старо ми навява.
       Щурче пее и сърцето ми задъхва.
       Стара песен то за мен напява.
       Тиха вечер, нощ безмерно тъмна.
       Тази вечер носи ми от миналото спомен.
       Ах, как жадувам поне за миг да си го върна.
       Да го изживея пак, дори да е отровен.
       Вечер беззвездна и безлунна -
       само аз и споменът сме вън.
       Ах, дали наистина съм будна
       или споменът е бил опияняващ сън?
       Тиха, лятна вечер запечатана е в мен.
       Бурен, летен спомен
       който ще ме чака и във утрешния ден.
       Летен спомен - той за мен е съкровен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...