В одаята днес
е много тихо.
Баба чака вест
и е някак лихо.
Мигар не знае
тя, майка стара,
че куче щом не лае
и викач през дувара
не я зове по име
и този ден
без вест ще мине
и ще е тихо.
А в малката й соба
в очакване -
молитвено към бога
кунки сплита,
тихо нещо си мълви,
все навън е
вперила добри очи...
И е много тихо.
© Людмила Данова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
