Жребец животът вее потна грива.
Обяздвам думите, безсмъртна съм за кратко,
напук на болката лицето ми е гладко,
тъгата на очите ми отива.
Мъглата се разтваря и свещица,
душата ми гори дори сред тъмни нощи,
ревнива съвест кротко спомените пощи,
денят да убеди, че съм светица.
Отлитам нощем. Думите запяха.
Луната смига ми потайно, зад пердето,
и къпе се в стиха ми цялото небето...
А денем съм на къщата ти стряха ...