Тихо, тихо, думите заспаха!
Жребец животът вее потна грива.
Обяздвам думите, безсмъртна съм за кратко,
напук на болката лицето ми е гладко,
тъгата на очите ми отива.
Мъглата се разтваря и свещица,
душата ми гори дори сред тъмни нощи,
ревнива съвест кротко спомените пощи,
денят да убеди, че съм светица.
Отлитам нощем. Думите запяха.
Луната смига ми потайно, зад пердето,
и къпе се в стиха ми цялото небето...
А денем съм на къщата ти стряха
и будя те с лъжичка чудо и кафето,
в шепна: Тихо, тихо, думите заспаха!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
им отиват съвсем други емоционални окраски. Думите не спят Наде. Те са неуморни: почукват , за да им отвориш, скърцат, за да ги напишеш, изливат се, за да се проявят...Създават, рисуват, описват, градят, раняват и рушат...И все пак са най- красивото изживяване и преди написването си и след прочитането. Гласът, понякога не се чува, но написаните думи са носител на неговата същност.
