Oct 25, 2007, 10:04 AM

Тихо в сърцето 

  Poetry » Phylosophy
882 0 6
Луд бяг по целия път надолу
и сега поетът едвам поглежда назад,
няма вече страх и
поема отново по пътеката пак.

Слизането не е трудно за душата -
за нея е проблем да се примири
с тъмнината в сърцето
и липсата на хиляди нощни звезди.

Сега няма светлина да го води,
няма ясен звук да го упъти в Ада.
Още е тихо в сърцето,
това е ясен знак, че душата му страда.

Но шумът на грешниците долу замлъква,
няма място той в кармичната симфония.
Светлината не идва сама и
сега изпълва сърцето на Данте с хармония.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??