Oct 25, 2007, 10:04 AM

Тихо в сърцето

1.1K 0 6
Луд бяг по целия път надолу
и сега поетът едвам поглежда назад,
няма вече страх и
поема отново по пътеката пак.

Слизането не е трудно за душата -
за нея е проблем да се примири
с тъмнината в сърцето
и липсата на хиляди нощни звезди.

Сега няма светлина да го води,
няма ясен звук да го упъти в Ада.
Още е тихо в сърцето,
това е ясен знак, че душата му страда.

Но шумът на грешниците долу замлъква,
няма място той в кармичната симфония.
Светлината не идва сама и
сега изпълва сърцето на Данте с хармония.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...