И трупаш!
Пазиш!
Къташ някъде дълбоко.
Събираш всичко…
И мълчиш!
Какво ли?
Просто болка.
Затваряш си очите…
И мълчиш!
Не пускаш нищо!
Не спира да гори!
В душата ти…
Като отрова…
Не говориш!
Тихо е, нали…
Какво ли толкоз?
Просто болка!
И после идва бурята…
След тишината!
© Диана Димитрова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
