Тишина
Днес е моят ден рожден,
а мъждиво звездичката ми свети
и тишината ме обгръща.
Ти ме гледаш от отвъдното,
а аз с портрета разговарям
и със твоя стетоскоп.
На гърдите си го слагам -
сърцето да усети,
че то с накуцващ ритъм бие,
а тишината ме обгръща.
Очите от портрета зъзнат -
казват - там било студено,
а аз ги виждам кехлибарени,
у децата наши - двете.
Сълзите ми горещи
по лицето се търкалят,
нещо с проумяването ме разделя.
Какво ми казва стетоскопът,
притихнал от очакване и милост?
Дали това, че тук си неотлъчно бил -
в живота ми - най-хубавото нещо.
А портретът, онази сияйност излъчва,
която ми е нужна да живея.
© Дима All rights reserved.
