СОЛАР (Дима)
224 919
Feb 9, 2008, 6:14 PM

Тишина 

  Poetry » White poetry
744 0 9

Днес е моят ден рожден,

а мъждиво звездичката ми свети

и тишината ме обгръща.

Ти ме гледаш от отвъдното,

а аз с портрета разговарям

и със твоя стетоскоп.

На гърдите си го слагам -

сърцето да усети,

че то с накуцващ ритъм бие,

а тишината ме обгръща.

Очите от портрета зъзнат -

казват - там било студено,

а аз ги виждам кехлибарени,

у децата наши - двете.

Сълзите ми горещи

по лицето се търкалят,

нещо с проумяването ме разделя.

Какво ми казва стетоскопът,

притихнал от очакване и милост?

Дали това, че тук си неотлъчно бил -

в живота ми - най-хубавото нещо.

А портретът, онази сияйност излъчва,

която ми е нужна да живея.

 

© Дима All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??