Тишина в подножието на октомври
ТИШИНА В ПОДНОЖИЕТО НА ОКТОМВРИ
За някои неща е вече твърде късно,
на други – няма да им дойде ред.
Пчелицата едва ли ще възкръсне
в бурканчето с кристализирал мед.
Когато тръгнеш, дъжд ли ще поръси
връз лавандуловия нощен друм?
Невените наесен се разпръскват
в оранжеви отблясъци – без шум.
Ще се проточи лунната пътека
и покрай къщи – с хлътнали врати,
глухарчето на ангела в крилете
към някой светъл свят ще отлети.
А аз въздишам цялата вселена.
И после – като сянка – се топя.
Там някъде си бил задълго с мене –
преди да се превърна в тишина.
© Валентина Йотова All rights reserved.
