To be, or not to be?
... тъй тихичко дъждът си рохолѝ,
и сумракът тъй благо ми се свлече –
че седнах на крайбрежните скали
да си проводя дрипавата вечер.
След миг ще хлътна в ледената нощ
и ще забравя кой съм – и защо съм?
"To be, or not to be?" – със адска мощ
на Уйлям Шекспир мъчи ме въпросът.
Ще му отвърна в някой следващ век.
Сега не мога! – твърде ми е рано.
Със своето моливче – "Б–2" мек,
торба изписах с рими! – на коляно.
Не се и питах – кой ще ги чете?
Дали изобщо ще ги прочете ли?
Аз дишам в тях – по-чист и от дете.
И лишни не надувам децибели.
Дали мъдрец, или пък кралски шут,
не знам? – ала под лунната пирога
мислете си за мене – смешен луд! –
постигнал единение със Бога.
© Валери Станков All rights reserved.
